Сакар пази своите тайни
Има една България, която не се вижда от магистралата. Тя започва там, където асфалтът свършва и пътят продължава като черен коларски път между лозя и стари круши. Там са скалните манастири, издълбани от ръцете на отшелници, и тракийските светилища, скрити под мъх и бръшлян. Там са и селата, в които часовникът на църквата е спрял преди десетилетия, а хората все още ще ви поканят на кафе.
Скритите места в България не са тайна, защото някой ги крие. Те са тайна, защото малцина имат търпението да ги потърсят. Сакар и Странджа, Източните Родопи, Западните покрайнини и усойните долини на Предбалкана.. пазят следи от траки, римляни, византийци и българи. Тези следи са натрупани пласт върху пласт, като страници на книга, която никой не е дочел.
Всеки сезон ги показва различно. Пролетта ги облича в цвят и пълни реките. Лятото ги превръща в убежище от жегата и тълпите. Есента ги обагря в мед и ръжда, а зимата ги оставя голи и тихи, такива, каквито са били преди векове.
Тук събираме местата, за които рядко ще прочетете в наръчниците. Ще намерите и съвети как да стигнете до тях, кога да отидете и какво да очаквате. Обуйте удобни обувки, вземете вода и оставете пътя да ви изведе извън картата. 🙂







