Има места в България, които разказват история без думи. Язовир „Жребчево“ е едно от тях. Когато нивото на водата падне през лятото и есента, от езерото „изплува“ църквата „Св. Иван Рилски“, стояла тук преди язовирът да погълне всичко наоколо. Две села, десетки домове, гробища и спомени — всичко е под водата. Само църквата е останала.

 Историята зад водата

Църквата „Св. Иван Рилски“ е построена през 1895 година. През 60-те години на XX век, когато се изгражда язовир „Жребчево“, жителите на селата Жребчево, Долно Паничерево и Запалня са изселени. Домовете им са разрушени, а земите им — залети. В североизточния край на язовира остава само тя — самотната църква „Св. Иван Рилски“.

Преди водата да погълне всичко обаче, жителите на селата успяват да спасят части от храма. Те пренасят олтара и камбаната в съседните населени места, за да запазят паметта за своя дом. Самият язовир е изграден на река Тунджа, сгушен между Средна гора и Стара планина.

Язовир Жребчево и Потопената църква по залез Снимка: П.Бахатурова

Язовир Жребчево — когато църквата излиза от водата

Язовир „Жребчево“ е капризен — нивото му се мени с годините и сезоните. През дъждовната пролет водата покрива всичко и храмът е заобиколен отвсякъде от езерото. Гледката е сюрреалистична и невероятна за фотографите.

През лятото и есента, когато нивото на водата спадне, църквата излиза на сушата. Тогава можеш да влезеш вътре — стените са там, иконостасът е изчезнал отдавна, но усещането за свещено място е останало. Вътре е тихо по особен начин.

Потопената църква снимка: П. Бахатурова

 Как да стигнеш

 Потопената църква се намира близо до град Твърдица, в подножието на Стара планина. По Подбалканския път има обозначена отбивка за язовир „Жребчево“.

Практичен съвет: Провери нивото на язовира, преди да тръгнеш. При пълноводие през пролетта гледката е уникална за снимки, но в църквата не може да се влезе. В периода от юли до октомври тя е на сушата и е напълно достъпна.

Защо си заслужава 

Язовир „Жребчево“ е прекрасен през всички сезони — всеки от тях идва с различно лице:

  • Пролетта носи пълноводие и сюрреалистични кадри на църквата сред водата.
  • Лятото и есента разкриват самата постройка на сушата и позволяват да се влезе вътре.
  • Зимата превръща язовира в замръзнало огледало.

За фотографите: Това е едно от най-вълнуващите места в България. Светлината в ранната сутрин и при залез превръща всеки кадър в изкуство.

За любителите на риболова: Закътаните заливи на язовира крият отлични места за тихи часове с въдица. „Жребчево“ е известен с разнообразието от трофейни риби и спокойствието, което само подобни дестинации могат да дадат.

Точно затова трябва да го видиш — и след това да се върнеш отново.

Още за язовир Жребчево


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *